Вече неофициално сме част от екипа, който води Операционни системи на Компютърни науки 2ри курс. Ние водим едно такова чудо, дето му викаме консултации. Целта ни е да разясняваме на хората нещата, на които ги учат, и да добавяме малко към общата им култура относно Линукс и ползването му.
Чувството да си от другата страна на катедрата... си е доста яко. Времето минава без изобщо да се усетим, а самите ние супер много се зареждаме и ставаме жизнени и усмихнати. Най-доброто при нас е, че идват само хора с желание, никой не идва по задължение, така че няма спящи, блеещи или броещи мухите хора. Имаше дори някои, които си водеха записки!!!
Иначе имаме доста големи комплекси относно това дали се справяме добре, дали разясняваме нещата, дали е интересно... и се надяваме да получаваме някаква критика (положителна, отрицателна, обективна). Все още не можем да си преценяваме времето и нещата останаха малко недовършени предния път, но да се надяваме, че скоро ще се поошлайфаме.
За наше огромно щастие от Изчислителния център ни разрешиха да си инсталираме Линукс в залата. Администраторката е много сладко младо момиче, което ни даде пълна свобода. Само дето ние малко се озорихме с разрешаването на задачата как да инсталираме едни и същи пакети на 13 компа без да ги дърпаме поотделно. След 10-дневни нещастни опити, които ни накараха да се замислим изобщо ставаме ли за нещо, намерихме решението: apt-proxy, при това то се оказа доста лесно за реализация. Сега в залата има 12,5 щастливи Дебиана, които са почти еднакви (половинката е заради единия компютър, който имаше проблеми с охлаждането и се спря малко преди да свърши с инсталирането на пакетите, "почти"-то е защото след нещастите опити, все пак 3 от компютрите имаха нужния софтуер, след което един четвърти стана пакетен сървър и останалите 8,5 дърпаха от него едно и също). Така че следващият път ще покажем една завършена Линукс-базирана ОС.
А сега е време да си довърша презентацията, че по-скоро да я качвам.
Чувството да си от другата страна на катедрата... си е доста яко. Времето минава без изобщо да се усетим, а самите ние супер много се зареждаме и ставаме жизнени и усмихнати. Най-доброто при нас е, че идват само хора с желание, никой не идва по задължение, така че няма спящи, блеещи или броещи мухите хора. Имаше дори някои, които си водеха записки!!!
Иначе имаме доста големи комплекси относно това дали се справяме добре, дали разясняваме нещата, дали е интересно... и се надяваме да получаваме някаква критика (положителна, отрицателна, обективна). Все още не можем да си преценяваме времето и нещата останаха малко недовършени предния път, но да се надяваме, че скоро ще се поошлайфаме.
За наше огромно щастие от Изчислителния център ни разрешиха да си инсталираме Линукс в залата. Администраторката е много сладко младо момиче, което ни даде пълна свобода. Само дето ние малко се озорихме с разрешаването на задачата как да инсталираме едни и същи пакети на 13 компа без да ги дърпаме поотделно. След 10-дневни нещастни опити, които ни накараха да се замислим изобщо ставаме ли за нещо, намерихме решението: apt-proxy, при това то се оказа доста лесно за реализация. Сега в залата има 12,5 щастливи Дебиана, които са почти еднакви (половинката е заради единия компютър, който имаше проблеми с охлаждането и се спря малко преди да свърши с инсталирането на пакетите, "почти"-то е защото след нещастите опити, все пак 3 от компютрите имаха нужния софтуер, след което един четвърти стана пакетен сървър и останалите 8,5 дърпаха от него едно и също). Така че следващият път ще покажем една завършена Линукс-базирана ОС.
А сега е време да си довърша презентацията, че по-скоро да я качвам.
2 коментара:
Времето минавало неусетно, а? Ето защо Тинко винаги ни пускаше 20-тина минути по-късно
Напълно го разбираме, все пак това му е било времето, в което всички гледат само него (пък било то и с очакване на почивката). Защото като дойде изпита... всички гледат само в земята ;)
Публикуване на коментар