Такаааммм... Нещо не сме особено многословни в последно време... Ще се поправим.
И така най-важното събитие в последно време беше изпита, изпита по Python, който стана жертва на В.А. и беше оставен за септември с идеята "еехх, цяло лято имаме, ще седнем спокойно, ще си напишем проектите, ще ги издокараме, ще си прочетем презентациите от лекции, бавно, спокойно ще си научим като хората".
От всички тези неща ни остана само като хората: като хората си мързелувахме цяло лято, няколко пъти се поплацикахме на морето, скайпихме по цял ден, зяпахме филми. Като хората една седмица преди изпита се сетихме, че може би е крайно време да се мобилизираме и като хората мобилизацията ни отне 2-3 дена. Като хората седнахме да пишем проекти и се занимавахме с много други неща едновременно. В карайна сметка като хората на 2-ри пристигнахме в столицата (милата сива столица) с полунаправени проекти и незаделена памет за половината материал за тестовете. Какво трябваше да правим? Имахме половината 2-ри и целия 3-ти, за да наваксаме. Разбира се, постъпихме като хората - на 2-ри не я свършихме никаква, но пък си легнахме в 3 през нощта, спахме до... един или два на обяд, станахме и бавно и мъчително пристъпихме към компа.
Така, значи имаме лаптоп, който загрява и забива и ОС на флашка, два недовършени бъгави проекта и 20 презентации за четене... Ами, познахте, цяла нощ трябваше да си сърбаме попарката... и да, не я доизсърбахме... В крайна сметка в 9:15 сутринта на 4-ти септември двамата мързеливци решиха, че е крайно време да се запътват към вече течащия си изпит. Всеки беше дремнал само за около час, бяхме изпили по половин литър кола с не особено голямо количество храна, което, прибавено към все още недовършените проекти и теоретично прочетените лекции, означаваше само едно: полуадекватна борба за тройка.
Бяхме във ФМИ в 10:30. Правихме тестове. Чакахме, дописвайки някакви неща. Накрая нямаше вече къде да бягаме, настана часът на решителната битка. Първи беше Деян... изпитваше го Стефан... много лош късмет... Стефан го разката още от самото начало... След 10-ина минути наредби му даде време да си пооправи някои неща. И решихме, че е по-добре първо аз да се предам на съда, а след това той да дописва.
Моето изпитване беше абсолютно противоположно на неговото... сигурно защото ме изпитваше Ники... И така приказвахме си с Ники, разправяхме си разни неща... По едно време стана въпрос за това как да си направим файл с име * или -baba и как да го изтрием след това. Ники реши да провери знанията на Стефан по въпроса, което пък доведе Стефан на компа и, връщайки се към моя код, веднага беше забелязано едно TODO, което не и беше останало време да затрия, трябваше да обясняваме разни неща, но за щастие дори и Стефан нямаше закакво да ми се заяде... Всъщност той ми се заяде, но за шоколада и форнетите :D, явно манджата се оказа неговото слабо място :D. И така Ники като добро същество съвсем спокойно ми написа 6-ца, въпреки че нямах unit-тестове и дори не ми пусна програмата.
След това беше ред на Деян, който пописа малко нещо, но Стефан каза, че вече искал да си ходи и седна да го изпитва. Е няма такова изтезание, няма такова заяждане, няма просто такъв човек. "Сприхав и сърдит" на 100% ;). Аз лично си мислех, че Деян е свършен, че ще му пише 20-30 точки на проекта и ще има 4 или 5, за което аз щях да се гръмна и да гръмна и Стефан след това. И накрая, след всичкото "уфф" и "това не ми харесва" и "това е много зле", Стефан му каза, че може да му даде най-много 40 точки. Пояснявам: 40 от 50. Тука нямаше нужда аз да се гръмвам, защото той успя да ни гръмне и двамата. Не знам заради хубавия дизайн ли беше, заради това, че бяхме последни, заради форнетите и една носна кърпичка (която помоли да си вземе) ли беше, обаче "сприхав и сърдит" изведнъж стана русокосо къдраво ангелче. 40 точки от проект, 39 от тестове, едно "айде пиши му 6, че не ми се занимава да го доизпитвам" (за 6 трябваха 80 точки) и изпита приключи по невъзможно най-добрия начин.
Няма такъв изпит просто. И няма такъв семестър. А за Стефан и Ники просто нямам какво да кажа, наистина са един страхотен екип, много добри във всичко, което правят. Направо ме хваща яд, че не съм ходила почти на техните лекции :( и че Ruby-то няма да го огрея... Честно, хора, ако някой си търси мегаяк курс, в който да научи нещо и да си заслужи оценката, мегаяк език, с неподозирани възможности и приложения, с преподаватели с много познания и ентусиазъм, това е курса по Python (и Ruby предполагам)!!!
Полуумрели се добрахме до Студентски, поспахме някоко часа, поприведохме се в по-човешки външен вид, хапнахме и пак заспахме. На другия ден според уговорката да станем в 7 сутринта станахме в 10, събрахме си набързо за 2 часа багажа и се придвижихме към автогарата. В 4 следобед бяхме в СЗ, в 7 аз вече си бях вкъщи. Рано на другата сутрин Деян тръгнаха с техните за Гърция на почивка. Оттогава не съм го чувала... Дано да се сети за своето Марче, което си мисли за него постоянно...
Ех, народе, трябва уви да се стягаме, есента вече иде, а с нея и новата учебна година и много гадни наименования на учебни дисциплини... Дано поне да успеем да се вредим за практкума по ОС, стискайте палци да има място за нас и да ни харесат дългата анотация :) Айде, аз май ще си лягам...
А да, и ако си търсите напикаващ от смях сериал, препоръчвам ви "Хората на Пако" ("Los Hombres de Paco")!!!
